Преди няколко години и аз, като много други хора, си мислех, че е нормално с напредването на възрастта “да понатежа”. След като прехвърлих 40-те, някак неусетно започнах да трупам килограми. Закусвах с кроасан и кафе, не се замислях особено за това, което има в чинията ми на обяд (а често и изобщо пропусках обяда!). Обикновено следобед се налагаше да “заредя” с някоя вафла и отново кафе (защото се чувствах отпуснат и сънлив), а вечерта “наваксвах”. И въпреки обилната вечеря, след това похапвах и чипс, и солетки или пък семки, шоколад и други “занимавки”.

Мразех да ходя пеша (ползвах колата си при всеки възможен случай), никога не се качвах по стълбите, ако в сградата има асансьор, а за физически упражнения, естествено, време не оставаше. В редките случаи, когато се наканех да отида на фитнес, на 15-та минута “изплезвах език” (нищо, че всъщност упражненията бяха съвсем леки). След това, разбира се, удобно си намирах извинения да не ходя (“няма време”, “трябва да внимавам да не се претоварвам” и пр.).

Когато стигнах 92 кг (при ръст 174 см) реших, че е крайно време да взема някакви мерки. Това, че толкова лесно се уморявах, че дори връзването връзките на обувките започна да се превръща в изпитание, ме накара да започна диета. Всъщност, пробвах няколко - монотонна, нискокалорична, алкализиран режим и др. - успях да сваля около 11 кг. Уви, след няколко месеца установих, че килограмите отново вървят нагоре, а след година дори бяха повече отколкото преди диетите!

И когато вече мислех, че няма начин да контролирам теглото си, приятел ме покани заедно да отидем на безплатен уелнес тест. Излишно е да казвам, че измерването потвърди незавидното ми състояние. По-важното е, че видях отличен случай за нова промяна и се възползвах – включих се в т.нар. група за подкрепа.

След трите месеца лекции, срещи с личния ми консултант и промяната в режима на хранене, олекнах със 7 кг. – при това (както показваха и редовните измервания) в голямата си част за сметка на така неприятните мазнини (вкл. вътрешните!). Година след включването ми в групата не само, че не ги върнах, а свалих още (общо 20 кг.) и достигнах препоръчителните за мен килограми.

Сега продължавам да поддържам оптималното си тегло и се чувствам в отлична форма - лек и пълен с енергия. Започвам деня с истинска закуска и вече не съм толкова зает, че да пропускам хранения. Струва ми се странно, че някога съм се мръщел на “разните там плодове и зеленчуци”. Вместо да се наливам с т.нар. натурални сокове, сега предпочитам чиста вода. Два пъти седмично ходя на фитнес, а когато е хубаво времето през почивните дни - прескачам и до парка за леко кросче. При всеки удобен случай предпочитам да походя пеша, отколкото да ползвам колата си.

Вече знам, че да поддържаш нормално тегло и да се чувстваш във форма не е чак толкова трудно - въпрос на избор, мотивация и малко знания. Затова с удоволствие споделям опита си с хората, които са решили да променят начина си на хранене и физическа активност и така да подобрят живота си.